Димчова майка думаше

Текст

Димчова майка думаше, Димчова майка на Димча: Що ходиш, сино, кахърен, кахърен и касафетен, ли се с татка си карахте? Димчо майци си думаше: Мале ле, мила майчо ле, не сме се с татка карали, карали, напобивали, еми ни вчера дойдаха млади комикькье, мале ле - Икономов млада войвода със осем мина дружина, та ме със тях си забраха. Три деня в гора ходихме, три деня и три вечера. На тях хми книга довтаса, книга, мале ле, от Бургас, Икономов я прочете и се към мене обърна: - Върни се,Димчо,поди си, поди си, глей си работа! Ние напролекь ще дойдем, напролекь със войводите, със Дима Янков, Желепов ч тебе тогаз ше вземем! имчова майка като чу какво хи Димчо хортува, изгласом викна, заплака .) и си на Димча думаше: - Да бягаш, Димчо, в Българя, че вчера турци минаха, вързани хора караха, вързани хора комикькье, комикькье хора заберци, бре Петър Горов войвода на заберска смъртна дружина, мухтаринът хми Киряка и дядо Димо Пальлята! Към Едрене ги караха, към едренцките хапъзье! Димчо майци си думаше: - Ми плака, мале, за мене, ми плачи Петра й Киряка, че имат жени и дяца! Пък я в Българя ще пода, пак тука ще се завърна напролекь със войводите, със малихера на рамо, с дремни патроне на кръста!