Урга хорото водеше

Текст

Урга хорото водеше, хорото на хорището в Търново на "Владиката". Като го Урга водеше, водеше още пяеше и хи прямена святеше: гахтаносани гунеле, лустри кундуре на ноги, пръчка ялтъньнье на шия и още друга синчена, синчена, маламосана. По нея дружки отпяват - Тимия дядова Едрюва, Милана бабина Милина. Урга хми дума продума и нова пясня подхвана за момче, за ябанжийче. Отдолу идат ергене, напреж гайдата свиреше и хми тъпанят тупкаше - Стоян Цината с гайдата, Янко Манольов с тъпанят. Урга се виком извика, от сърце дума продума: - Стояне, гайдаржию ле, Янко ле, тъпанжию ле, свирите, холам, тупкайте, да сторим хоро голямо, сичките да се наловят и младо, холам, и старо! Урга пяснята подхвана, Димитър гайдата свиряше, гайдата свири, говори: Българе глава дигнали, българе и комикькьето със турци бой да се бият, царството да си претнемат. Пашата кайль не стана, аскерят халка направи, та си хорото загради. Момчетата се спогледаха, спогледаха и спродумаха. Стара се баба провикна: Дръжте се,дяца,удряйте, удряйте, какво чакате - трепите турци кръвници! Ситен ми снежец залетя, та си земята побели. Момите китки сваляха, та ги на момци даваха, жално ги в очи гледаха. Момчета плекьке трошаха, та си колове мъкнеха, душа за душа даваха и си аскерят удряха. Труцка бурия засвири, за сбор аскерят подкани и на българе се закани. Дядо се Купен провикна отсредя на хорището: - Дръжте се, млади момчета, дръжте се и не бойте се! Пашата нека да знае, че българинът се не плаши и си хорото не спира! Сняг лети, земя застила, сички се на хоро залавят: и стари баби и жени, и млади бульки и мъжье, и моми и момчета - цяло Търново играе! Пък булка Мара Гьоргюва от Пейковските колиби и булка Станка Стойчева, тие низ хоро ходеха, в ръки чотури държаха и наред с вино черпеха и си на момци думаха: - Фърляйте кърпи от ръки, фатайте моми за ръки! И се момите редяха - пре сяка мома и момче, пък Стана баш комитката играе между двамина, двамина млади юнака - между Мидика и Жека. Баба Рояна плачеше, за Войно сълзи роняше и си на Урга думаше: - Заводи, Урго, хорото, че ти на тебе преляга голямо хоро да водиш! Урга хорото подводи, Урга дядова Пешова, башат песнопойката. Заводи Урга и запя, пяеше, сълзи роняше, турците люто кълняше: - Ела ни, боже, помогни еннаш Московът да дойде, еннаш българско да стане, българска съгъгъе да седне, да седне и да просъди!