Димчова стара майчица

Текст

Димчова стара майчица писмо хи дойде от Димча, че се е Димчо разболял. Вътре в писмото писваше: "Мале ле, мила майчо ле, по-скоро, мале, да дойдеш със двамата ми батковци, кака и калеко двамата, да доте да се видиме, че може да е за ресикь - умирам, мале, отходам!" Димчова майка думаше: - Хайдете, дяца, да вървим по-скоро в Бъргас да подем! Тие я не послушаха и кя си сама отиде. Като във Бъргас престигна, кя низ улици ходеше сякакъв укос зимаше на Димча да си занесе. Като болница наближи, дохтурье на пъкь посрещна и на дохтурье думаше: - Дахтурье, та моля ви се да дигнем Дима оттука, от Бъргаската болница, в София да го занесем пре по-голямите дохтурье, дано му илач найдеме. Няли е язък за него, за него, за младостта му! Главен хи дохтур думаше: Бабо ле, Димова майка, сега го Димча прегледах - той Димчо си заминава! Той щя да бе загинал, току за тебе изчаква. Той ме за тебе попита, пък я го, бабо, излъгах, че ти, бабо ле, пристигаш. ха да те, бабо, заведа, да не остане излъган. И кя пре Димча отиде. Димчова майка плачеше, главен хи дохтур думаше: - Не разжелявай момчето, ми си го нящо разпитвай! Кат видя Димчо майка си и я със радост попита: - Със когог дойде, мале ле, със батя, ели с калека? - Самичка дойдах, Димчо ле, ма де ти е, Димчо, лошаво? Я пък Димчо хи думаше: - Нали ти, мале, я думах да подеш, мале, на Сливен Гьорги илаче да каже! - Гледай си, Димчо, работа майка на Сливен ще поде. Съмнало бе на утринта. Майка му на Сливен отиде, пък Димчо душа предаде.