Янакь майци си думаше

Текст

Янакь майци си думаше: - Ще пода, мале, ще пода на лефтерцкят панагирь, панагирь Света Марина. Я пък майка му думаше: - Янакь ле, момче хубаво, татко ти, Янакь, думаше, че неска порта ще прави, портата на оградата! И той се Янакь премени и стана Янакь, та тръгна. Отде дугенят подмина на панагирят да поде. Бре де го видя татко му, завика и зацирика: - Ми ходи, Янакь, ми ходи, ми ходи на панагирят, че неска порта ще правим, портата на оградата! Янакь му млого домъчня, той си се наэъкь повърна и на майка си думаше: - Подай ми, мале, теслата, теслата и балтията, на оградата да пода, портата хи да направя! Янакь си порта направи и панагиржиите дойдаха. Янакь майци си думаше: - Ще пода, мале, нагоре, нагоре къде булькине, да я, мале ле, попитам стана ли хубав панагирь. Й да видя Каля там ли е, бре Каля, бре Бальозова. Янакь нагоре отиде, ма в булькине си не влязе, еми отвънка остана. Каля у Злата седяще. Злата на Каля думаше: - Ми зима, Калю, наш стрика, наште са хора пияни, пияни, още лошави. Ми земи, Калю, наш батя, бакю е момче хубаво и на работа работно! Янакь се назъкь повърна и на майка си думаше: - Я дано вейке не жива панагирь да си дочакам! Каля у булката седяше, брата си Дима фалеше, пък мене катавалаше! Не било мало за млого. Янакь се болен разболя. Той на майка си думаше: - Ти поди, мале, та жени, че ни икинят изгоря, икинят по поляните! Стана майка му, та тръгна и на нивата отиде. Женала и е плакала, час по час слънце гледала скоро ли слънце ще зайде да се във село завърне. Като си в село отиде, кя на вратата повика: - Стани ми, Янакь, отвори! Янакя се не пробугюва. Малка се Цица разбуди, та стана, та хи отвори. Майка му вътре влизаше, Янакь се от душа деляше.