Димкя за ода ходеше

Текст

Димкя за ода ходеше, Лалю подир хи вървяше, за харкомите държяше, та хи стъпките брояше, и си на Димкя думаше: — Махни се, Лалю, отука, че ше ня видят хората, кък ше хората да рекат: „Лалю и Димкя главе́ни!” Мари, Димкя, мари, първо любе, той лъжа нема да бъде! В нядяля хми бя сватбата, в нядяля и в понядялник, тъче във вторник утринта, дядо хи Димо думаше: — Сваляй, булко ле, бръкмата, бръкмата и чукмането, надявай руба по-долна, по-долна руба жътварска, ше идем нива да женем, горе на нашто Приюво! — Дядо ле, дядо, Димо ле, ние го едекь немаме, в нядяля булка под було, вторник на нива да иде, ями го ядекь имаме, булката цяла нядяля навънка да ня излязе, в сряда за ода да иде, в четвъртак у кальманата, в нядяля с китка на хоро, че чак сетната нядяля нека на нива да ходи!