Гьоргюва майка седяше

Текст

Гьоргюва майка седяше отвънка на хоратата и на комшийки думаше: — Жени ле, наши комшийки, каи́ль съм, жени, каи́ль съм Гьоргя мъртавец да видя, отколко Рада за снаха Де чула Радина майка, Радина майка думаше: — Кабуля Рада в земята, колкото Гьоргя зя зетя! Гьорги се в мерак удари, той легна болен в постеля, съвнало лято пролято, Гьорги майцим си думаше: — Мале ле, мила майчо ле, ти земи стомна писана, че иди ода та наляй, от буковото кладенче, и скърши вяйка букова, та я на мене донеси, да ми се фати за вяра, че съвна лято пролято, и се гората разлисти! Майка му дума на Плумка: — Ти земи, Плумко, стомната, и иди ода та наляй! Гьорги майцим си пак рече: — Ти по́ди, мале, ти поди, Плумка е малка, глупава, на пъкь хурата найде, ше стои да хорато́ва, ше се одъта затопли, и ше вяйката увя́не! Стана майка му отиде. Гьорги на Плумка думаше: — Плумко ле, сестро по мълка, имаш ле мила за братец, вя́руваш ле си сърцето, на майка да не казуваш? — Вя́рувам, бакю, вя́рувам, на майка нема да кажа! — Ти стани, Плумко, и поди, кака си Рада повикай, да дойде, да се простиме! Отиде Плумка и дойде. Гьорги на Плумка думаше: — Ти флязи, Плумко, ти флязи, — ти флязи в' вътрешна къща, там има хурка и къ́жель, на тебе да е хурката, я пък на Рада къ́желет! Гьорги на Рада продума: — Радо ле, любе ле мое, дай ръка да се простиме, душъта да ми излязе! Рада му ръка подаде, Гьорги се с душа раздели.