Димо майци си думаше

Текст

Димо майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, да станеш рано в неделя, та отсей брашно повече, голяма пита направи, комакь сланина отрежи, че ми, мале ле, събери торбата и балтията, гребенят от полицата. Утрина рано ще раним на пуста скеля ще подем, на пуста скеля Еньняда, Еньняда и Урдувиза! Майка му не го оставя и си на Дима думаше: - Ми ходи, сино, на скеля, че там го кажат ензаво, ензаво, още болнаво! Утре го кажат личен день, личен день света недяля, и по-другьгет по-личен, по-личен - Свети Костадин. Момите хоро ще сторят и ти на хоро ще подеш, да гледаш да отбироваш, да те, сино ле, оглавим! Димо майци си не слуша, ми на скелята отиде. В недяля яли и пили, че в понедялник дялали, във вторник кольля тварили, че чак във сряда тръгнали. Като на скеля отишли, Димо му стана лошаво, твърде го глава заболя, заболя, не го отболя. Той на юлдаше думаше: - Юлдаше и кафадаре, млого ми стана лошаво, млого съм болен - ще умра! Керестето ми сваляйте и ме на кола тваряйте, бърже ме в село заните - ще умра, нема да стана! Нека ме в село загробят, в село - в нашто гробье!