Еринки дошли слюмници

Текст

Еринки дошли слюмници от Драгана дядов Петков. Кя го Еринка не щяше, татко хи сила правеше: - Земи го, щерко, земи го Драган е момче хубаво, два занаята работи - овчар, щеро ле, и орач. Не ще те гланна остави, ни гланна, щеро, ни жадна. Силили са я, силили, та се Еринка излъга. Ияла година ходили, цяла година главени. та хми "добър день" не рече, "добър день" и "добър вечер" и хми от лябът не късна. Подзима заподзими се, и есен заесени се. Драганова кака думаше: - Подзима дойде, Драгане, ти у булькине да подеш, да подеш да хи попиташ какво обущо ще искат. Той стана Драган отиде и на Еринка думаше: - Добър день, бяла Еринко! - Сенни ни, холам, Драгане, сенни ни и добря ни дойде! - Еринко главениче ле, на Касабата ще пода. та дойдах да те попитам какво обущо ще искащ? Еринка дума Драгану: - На мене, холам, да земеш бре църни лустри кудуре, на кака желти папуце, на татка църни бутоше! Отиде Драган и дойде. Драган за сватба заготви от недяля, та до недяля. Като булката доведе пред майчинем си къщата, той на майка си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, стига каноне извада, стига ме държа на врата! - Сино Драгане, Драгане, тва си са стари каноне! Драган навътре влизаше - в комата панна и умря.