Наслето Пехливаново

Текст

Наслето Пехливаново в средя хорото стояше, на Вела глава клоняше, клоняше и хи думаше: - Вело ле, Карагьозова, лъга ме, лъга татко ти: "Сяди ми, Насю, в дугенят, сяди ми, бакаловай ми, да те за Вела оглавим!" Седях му, бакаловах му, та стана, Вело, голяма, та че те за друг оглави. Не му бе зорят татко ти да те на място намясти, ми му бе зорят, Вело ле, да му се пасат овцяте, да му се гюбрят нивите, да оре църни угари, да сяе бяла пшеница, да сяе, да я продава, да эима желти ялтъньнье, та те за Коста оглави, за Коста, бре, от Гьоптепе! Коста се болен разболя, разболя тежко разлежа. Вела във кътът седяще, капчена пола везяше и дремни сълзи роняше. Костадин дума на Вела: - Ми седя, Вело, та плака, ми стани, найди чоляка, та го в Гьоптепе проводи за кака и за Тодора! - Костадине ле, любе ле, я найдах и го проводих и хми е вряме да дойдат. Още си дума думаха и се вратата отвори, влягнаха Мара и Тодор. Костадин дума на Вела: - Вело ле, главенице ле, стани ми ръка полюби на мене и сестра си, шуто ти раонь дадахме, халаль да ти са, Вело ле! Умирам, любе, отходам, ма ще ти наръч - наръчам Атанаса да го не зимаш, ми Дима, Вело, да земеш, бре Дима - браточеда ми, че на енно място пасяхме, на енна стърга дояхме и който оттам минеше, на мене Димо думаше, я пък на него - Костадин!