Едрю на одер лежяше
edryu na oder lezhyashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Едрю на одер лежяше, на одер на постелено, лежяше, душа беряше. С кникат бе пояс опасан, с каламарят на него и с кундилят окичен. Цяло се село сбираше, никой си Едря не плаче, сал го Баласка плачеше, Баласка браточедка му, плачеше и нарядаше: - Едрю ле, браточеде ле, ти, като лежиш умираш, умираш, Едрю, отходаш, Едрю ле, мило ли ти е майчино тежко гиздило, бащино млого иманьне - къщата - чардаклията, одерът - пармаклията, дугенят - серменлията, конето с трите сексеня, сексеня пълни с прамаке? Я пък Едрю хи думаше: - Како ле, како Баласко, не ми са мили, како ле, майчино тежко гиздило, татково млого иманьнье, ми ми е мило, най-мило Тодорка Дюлбергьонова, Тодорка - главеницата! На Тодорка да хи дадете майчино тежко гиздило, къщата ще е на тебе, дугенят ще е на Пея, на Пея - браточеда ми, че как му Пею преляга младо бакалче да стане! Пък уйко Райко да земе конето с трите сексеня, сексеня пълни с прамаке.
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →