Едрю на одер лежяше

Текст

Едрю на одер лежяше на одер, на постелено, лежяше, душа беряше. Никой пре него немаше само Баласка там беше, Баласка - браточедка му. Кя влязе в долна градинка, та набра цвякькье сякакво, хубави Едря кичеше, кичеше и го питаше: - Едрю ле, браточеде ле, като умираш, отходаш, иу ти е мило, най-мило? Мили ли ти са момите, момите, гьоптепченките - Тодорка Дюлбергьонова, Гьонова, Гьоновичина, ниското Донче Илюва, къщата, чардаклията, одерът пармаклията, хамбарят дуварлията, дугенят серменлията? Ми ние мили ли ти сме, сичките браточегытьето? Я пък Едрю хи думаше: - Баласко, браточедко ле, я ми сте мили сичките, сичките браточегьгьето, ма ми е мила, най-мила Тодорка Дюлбергьонова, Тодорка, главеницата! Още си дума думаха, отдолу идат гърчета, гърчета праматарчета, гърчета васильковчета, Едрюви кафадарчета. Едрю гърчета думаше: - Гърчета, праматарчета, ко през Гьоптепе минете, на конак да кондисате на Гьоновото дугене. И млого здравье носите на Тодорка главеницата. Тодорка да ме желяе година и половина - и един день до планнина. Халаль да хи са Тодорки майчино често гиздило и ялтъненото прочело! Пък майка да ме желяе, доде морето пресъхне, пресъхне, стане на вирье, доде хи гледат очите, доде я пръстта претисне! Жорето дрехи перяще най на горните перила. Оттам гърчета минаха, гърчета, праматарчета. Тие на Жора рекаха: - Жоре ле, Дюлбергьонова, ти тука переш дрехите, пък Едрю вчера загина. Жоре ле, да го желяеш година и половина! Като Тодорка научи, кя у леля си отиде и на леля си думаше: - Лелю ле, майчина сестро, главеник желяе ли се година и половина? Кя хи леля хи думаше: - Жоре ле, моя унуко, главеник не се желяе година и половина, ми се главеник желяе доде му сторят третини, третини и деветини, момите хоро да сторят и ти на хоро да подеш, да пяеш и да играеш!