Гьоргюва майка ходеше

Текст

Гьоргюва майка ходеше низ село по хоратите, та на жените думаше: - Жени ле, мои комшийки, кайль съм, жени, каиль съм Гьорги в постеля да гледам, ма Добра да я не зима - не ща я Добра, не ща я, не ща я Добра за снъха! Добра е църна и грозна, грозна е като циганка. Не било мало за много, на било за забавено, Гьорги се болен разболя, разболя, тежко разлежа. Той на майка си думаше: - Мале ле, запило ми се е студена вода ледена от Буковото кладенче! А пък майка му думаше: - Гьорги ле, момче хубаво, ще пратя Плумка за вода. да поде да ти наляе от Буковото кладенче. Гьорги майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, Плумка е малка, глупава със дружки ще се забляе, та няма скоро да дойде - ти поди, мале, ти поди! Майка му стана отиде. Гьорги на Плумка думаше: Плумко ле, сестро по-малка, вяроваш ли си душата, държиш ли тайна хората? Ти поди, Плумко, ти поди долу в долната махала, та кажи, Плумко, на Добра кя нека дойде пре мене! И Плумка стана, отиде. Като се Плумка завърна, Гьорги на Плумка думаше: - Ти поди, Плумко, в стоборът, в стоборът, та под кашлакът, там има хурка и къжель. Хурката ще е за тебе, къжелят ще е за Добра. Халаль да хи е на Добра каквото има в къжелят! Нека ме Добра спомина по межи и по седенки, със моми и със момчета! Той като това изрече и се от душа отдели.