Донка за вода ходеше

Текст

Донка за вода ходеше с каладисани харкоми - пременена, набелена, на пряпос желти папуце, с тенька книката престелка. със чист копринен ръченик. Отде дугенят замина, турците халка седяха на Мехмедовото дугене, наргиле тютюнь пияха и скума върла ракия, ябъльки мезе ядяха. Тие като я видяха, един си на друг думаха: - Колко я Донка преляга бяла кадъна да стане! Турци на Донка думаха: Донко ле, мари хубава, рачиш ли,Донко,рачиш ли за Мехмеда да те оженим, бяла ханъмка да станеш, на висок чардак да седиш, тенька коприна да предеш, желти ялтъньнье да нижеш! Донка на турци думаше: - Я си вярата не давам, вярата - христенлията! Турците кайль не стават хатърът да хми развалиш. Тие си Донка фатиха, та я в темница фърлиха дано се Донка предаде бяла ханъмка да стане! Лежала Донка, боляла цяли ми девекь години, пак си вярата не дава. Донкина майка ходеше покрай темната темница, та сухи дърва сбираше, дремни си сълзи роняше и си на Донка думаше: - Донко ле, мари хубава, жива ли си, щеро, ли не си? Донка майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, жива съм, ала защо съм: коса ми пяти стигнала, нехтяте ми са порасли като хармански лопати - беглицко жито да ринат! Мале ле, мила майчо ле, лети ли,мале,гърми ли та ми темница прокапа? Донкина майка думаше: - Ни лети. Донко, ни гърми - тва са майци ти сълзите! Донко ле, мари хубава, не ти ли й мъчно, щеро ле, сама във темно зандане - станаха девекь години откакто лежиш в темница! - Мале ле,мила майчо ле, денем е мъчно и не е, ма нощем твърде усилно, кога ми дойде на ума, че моми кладат седяньки и момци свирят кавали! Донкина майка думаше: Донке ле, щеро хубава, придай си, Донко вярата, вярата христенлията, та стани бяла кадъна от темница да се отнемеш! Донка се от темница обади: - Мале ле, мила майчо ле, девекь години как лежа, и още девекь ще лежа, ма си вярата не давам, на турчин - на друговерец! Още си дума думаше от бога свящи паннаха, Донки на рамца горяха. Тогаз се турци сятиха: не била Донка момица, ми била Донка светица!