Тръгнала бяла Марийка

Текст

Тръгнала бяла Марийка покрай ми тиха Дунава да търси ойлум Стояна. На пъкь Марийка срещнала турчина црън ярапина. Той на Марийка думаше: - Мари Марийко, Марийко, ха да се облог обложим: яко Дунава преплуеш - халаль да ти са, Марийко, до шиник желти ялтъньнье, до кило бяли грошове ко не мож да го преплуваш - тебе, Марийко, ще зема! В ум се Марийка биеше: вярата ли да си предаде, ли в Дунав да се погуби? "Нека се в Дунав погубя - вярата да си отнемам!" Марийка Дунав нагази. Като досредя отиде силен се вятер изпена, та се Дунавът разигра, силни се дълги дигнаха. Кя си се млого уплаши, та се на бога помоли: - Боже ле, милни господи и милни свети Никола, èла си вода състави! Ако водата съставиш халаль да ти са, боже ле, до три кайка оброци: първия кайкь - желтици, втория кайкь - чист елакь, третия кайкь - бял темян! Де стоял госпокь, та слушал, та се Дунавът укроти. Марийка Дунав преплува, стъпи на земя татарска. Татаринки платна бяляха, Марийка хми се милно моляше: - Татаринки, сестри да ми сте, татаринки, и посестримки, ела си платна сберите, турчинът да си повярва, че съм на сухо стъпнала, на сухо - на църна земя!