Ела, боже, поможи

Текст

Ела, боже, поможи, кръстом благослови! Шу сме пъте пътовали, тевни нощи преминали, кал и трява претъпкали, мед и масло пребъркали, та сме дошли тука доло, тука доло в равно поле, та сме почукали, потропали, на златни врати маламени, ние рекахме, че ше ни се посърди, посърди и погневи, той ня ни се посърди, посърди и погняви, ми стана, та ни отори и ни подари ситен витен, колачина, със сито отсяен, то ситен витен колачина, която мома го е китила, витила, да я надари госпокь с два сина ора̀тни, копа̀тни, да слагат тука долу, тука долу в равно поле, с два ола като два ангела, да орат, да разорават, да копат, да разкопават, да сяет бяла пченица и зимна кутролица, тие да я сяет рядкореда, кя дя никне честореда, да я женат малки моми, мальки моми криволянки, да я вият мальки момци, мальки момци кривокаповци, в малка нивица, чести кръстини, вити купненца, в нивица крухчица, на крухчица люльчица, в люльчица момченце святи като златен кюлчец, нарамо му гегица, пряз рамо му чантица, на кълком му писан колец, татко му го гонеше към пъстроките кози, пък той бягаше към църноките моми като баща си на млади години, като тява момчета в тьва наш, амин! По блазя му било, мило и' драго, на наш по-стар брайно, та си сегна в дясно жоб'я, та извади медно ключе, та отиде тука долу, тука долу в равно поле, там завари свети Гьоргя, свети Гьоргя и'божа майка, че раздават сребърце и маламце, кому с паница, кому с лъжица, кому с орехова черупка, кому с ляшникова черупка, на наш по-стар брайно се панна кило, кило и половина, та му се къщата ляеше, ляеше и бяляеше като на Велека одъта, като на морето дългата, и' на девекь брода пяната, като на Коледа снягът, по Ивановдень ледът, и по Гьргьовдень цвятът, и по Илиндень медът, като тява момчета тъва нъш, амин!