Пофали се до̀бър юнак

Текст

Пофали се до̀бър юнак, Хей, коладе ле, мой коладе ле, сноща вечер на кладенче, дето моми платна бялят, на кладенче преш мо̀мите, че си има бърза коня, за день земя обихода, и пак вечер тук дохода, дом дохода, добър вечер, де го зачу ясно слънце, той му прати ка̀лезмица, де да си е до̀бър юнак, де да си е тук да дойде, облог ше се обложиме, от истока до за̀хода, ако си ме ход надходи, ше ми земе милна сестра, милна сестра Калинчица, пък ко си го ход на̀дходя, ше му зема бърза коня, убложиле и тръгнале, ясно слънце на про̀гюма, до̀бър юнак на планнина, той си върза бърза коня, та че легна сънь заюсна, ясно слънце на планнина, на планнина и замина, врано конче вихром врящи: — Ой юначе, до̀бърниче, шу ти толкоф зло юбсторих, та ме даваш ясно слънце! Кък се сепна до̀бър юнак, че извади бяло було, та си върза бяло лице, и си шибна врана коня, ясно слънце на за̀хода, до̀бър юнак дома дойде, до̀бър юнак слънце дума: — Ой те тебе ясно слънце, защо трептиш, ня заходаш, ле ти мила милна сестра, я ти нища милна сестра, ями искам да ме фалиш, да ме фалиш на мо̀мите!