Имал бе Диман чорбажи

Текст

Имал бе Диман чорбажи до деветина синове и девекь млади невясти, събра хи на за́говязня, събра хи да заговя́ват, сичките ядат и пият, най-малка снаха Еринка, ни яде, ни вино пие, ми седи, та ниско гледа, дядо хи ше я попита: — Сна́хо Еринко, Еринко, защо ня едеш, ня пиеш, ми седиш, та ниско гледаш, да ня си болна нейолна, яле си нящо къхърна, кахърна ле касафе́тна? — Дядо ле, Диман чорбаджи, ми как да ня съм кахърна, кахърна и касафетна, я сноща, дядо, отидах студена ода да налям, та там си найдах, заварих тридесте млади юнака, със три зелени байряка, та ме за тебе питаха, ми в къщи ле е дядо ти, да дойдат, да те уловят! Я пък дядо хи думаше: — Булко Еринко, Еринко, не бой се булче, не бой се, той хи дядо ти намери, намери и хи опрати!