Галили са се,галили

Текст

Галили са се,галили Иван и Митра двамата от мальки - дору голями. Я га голями станали Иван за Митра проводи, я пък майка му за друга, за друга - в друго село. И нея Митро думаха, и кя Митрина роннина - Митрин стрикова дъщеря. Де чула Митра, разбрала, че той се Иван оглави кя стана рано в недяля, че юбэе копач на рамо и кошничката наръки, пременена, набелена - отиде бильлье да копа, омразно бильлье - разделно. Набрала и върнала се, в ново го гърне сварила и му чорбата изпила, та че се богум помоли: "Ёла ми, боже, помогни с Ивана да се срещнеме, с Ивана - първо любовье - да гледам, да се нагледам, да думам, да се надумам: зе ли си булка хубава - бойлийка и кайфетлийка! Ходи ли моят ситен ход, носи ли мойто носено, дума ли мойта хората!" Де стоял госпокь та слушал, та се с Ивана срещнали. С очи се не погленнали, дума си не продумали.