Еленка по двор ходеше

Текст

Еленка по двор ходеше, златно кандило миеше и на баба си думаше: Подай ми, бабо, дятето, да влягна в долна градинка, жълта дунчица да скъна, дятето да си залагъм! Кя влязе в долна градинка. Вълчан си оттам замина, Вълчан баш хайдутинът, той на Еленка думаше: Булко Еленко, Еленко, Еленко, не додя ли ти от тоя Марко кесаджи - кървави ризи да переш и остри саби да миеш? Кя му Еленка думаше: Ми додяло ми е,Вълчане, ми додяло ми е,мер не ми, ма нема колай никакъв! - Мари Еленко, Еленко, ела се качи на конят, та ми,Еленко,пристани, да те,Еленко, заведам на нашто село хубаво, от Марке да те отнемам! Кя го іленка пресляди, пресляди, та му престана и той я Вълчан забули, с бяла я бракма подбули. Като вървили, вървили, Вълчан Еленки думаше: - Еленко булко, повторна, тука е поле широко, гледай, Еленко, по пътят чоляк се напреж задава - да не е Марко кесажи? Още си дума думаха и Крали Марко насреща. Той на Вълчана думаше: Вълко ле, Вълчан войвода, отде, Вълчане, идете, къдя, Вълчане, ходите? Вълчан на Марка думаше: - Марко ле, кесажию ле, ние се двамка найдахме, найдахме и бендисахме. Вяра и клетва дадахме, когото на пъкь срещнеме той ще ни стане калтята! Тебе те на пъкь срещаме - ти ще ни станеш калтята! Вълчане, Вълчан войводо, та подигни хи бракмата, кумичката си да видя, да видя - хубава ли е! - Марко ле, кесажию ле, ние го едекь немаме булчето бракма да дига от енна до двя недели! Марко си в село отиде на майчинем си дворите, слуша дятето, че плаче. Той на Еленка повика: – Еленко първо венчило, къдя си,булко Еленко, дятето да си умириш? Като го чула майка му, майка му викна, препя се: – Сино ле, Крали Марко ле, де беше, къдя ходеше, та ти булчето престана на Вълчан млада войвода? Марко майци си думаше: – Скоро, мале ле, събирай, събирай, мале, нарядай. Я свалям дрехи юнашки, надявам дрехи просяшки, с дисагите на рамо и булгариета в дисаги, да стигна Вълчан войвода! Вървял е Марко, ходил е цяли ми девекь години, та се от хората отличил. На десетяхът години Марко си в село отиде – на Вълчановем селото, право на врисят застана, засвири Марко и запя. Бульки на врисят ходеха с каладисани харкоми, та и Еленка отиде студена вода да наляй. Марко Еленки продума: – Ха да ме, булка, подариш корица ели трошица! Кя му Еленка думаше: – Ела, просяче, подир ми я ще те в къщи подаря! Еленка напреж ситняше, Марко подире вървяше. Като на скала настъпи – цяла се къща затресе, затресе,ще се събори. Кя се Еленка досяти, че тва е Марко кесаджи – ма нема колай никакъв! Кя го Еленка подари, га гледа във дисагите, Маркова сабя сдиплена! И Марко кесажията, той смъкна дрехи просяшки, остана с дрехи юнашки, че се на ляво развъртя – на Вълка глава отбаска и си Еленка отнесе.