Вълчан Калинка залюби

Текст

Вълчан Калинка залюби, залюби и задрагова. Двамцата се бендисаха, бендисаха и забягнаха. Калинка дяте остави, мъничко дяте пленаче, пленаче дяте в люльката. Като от село изляли, стигнали поле широко. Вълчан Калинки думаше: - Калинко, булко повторно, тука е поле широко, гледай, Калинко, във пътят чоляк се във пъкь задава - да не е, Калинко, Крал Марко? Като Калинка погленна, че Крали Марко насреща! Кя на Вълчана думаше: Бягай, Вълчане, по-бръжко, че Марко иде насреща - двамата ше ни кайдиса! Вълчан Калинки думаше: Сваляй, Калинко, ризата, да я, Калинко, разряжем, на було да я сториме, да те, Калинко, прякрия! Като ни срещне Крал Марко, ще ни, Калинко, попита: "Де гиди луди,та млади - отде сте, къдя ходите?" Пък ние ще му речеме: "Двамката се бендисахме, бендисахме и забягнахме, вяра и клетва сторихме когото срещнем на пътят него за кръстник ще сторим. Тебе на пътят срещнахме, ти ще ни станеш кръстникът!" Като ги Марко посрещна той на Вълчана думаше: Вълчане, Вълчан войвода, откъдя и къдя ходите? Вълчан на Марка думаше: Двамката се бендисахме, бендисахме и забягнахме, вяра и клетва сторихме когото срещнем на пътят него за кръстник ще сторим. Тебе сме на пъкь срещнали, ти ще ни бъдеш кръстникът! Марко на Вълчан думаше: Вълчане, Вълчан войвода, чакай булото да дигна, кумицата си да видя, да видя хубава ли е? - Бре ой те тебе, Марко ле, ние го едекь немаме кръстникът було да дига и кумицата си да гледа! И той си Вълчан замина. Марко си в село отиде на майчинем си дворите, слуша дятето, че плаче. Той на Калинка повика: - Калинко, любе Калинко, къдя си, любе, отишла, та дяте плаче в люльката? Кя не излязе Калинка, емн излезе майка му и си на Марка думаше: - Сино ле, Крали Марко ле, де беше, къдя ходеше, та ти булчето забягна с Вълчана баш хайдутина! Марко майци си думаше: - Скоро, мале ле, събирай, събирай, мале, нарядай, я свалям дрехи юнашки, надявам дрехи просяшки. Подай ми здрани дисаги, туряй булгарье в дисаги! Той свали дрехи юнашки, надяна дрехи просяшки, дисаги през рамо преметна, че юбзе булгарията, засвири Марко и запя, тръгна от село на село. Ходил е Марко, скитал е цяли ми девекь години, та се е Малко отличил, ма си Калинка не найде. На десетяхът години Марко си в село отиде, в село насред мегданят, засвири Марко и запя, та са се, холам, събрали мало й голямо в селото, Калинка и кя отиде. Кат го Калинка послуша дремни си сълзи зарони, че си във къщи отиде и на Вълчана думаше: Да видиш, любе, Вълчане, какъв е просяк пристигнал и жални пясни засвирил! Ще пода да го попитам кат ходи от село на село жив ли е Крали Марко. Вълчан Калинки думаше: - Поди, Калинко, питай го, дали го знае Крал Марка! Калинка стана, отиде и на просяче думаше: - Я ой те тебе,просяче, ти като ходиш сякъде. та познаваш ли Крал Марка? Калинко бяла хубава, три деня откак заминах от Марковем селото. Тамань през село минавах Марка на гробье носеха. И я, Калинко, отидах до гробье да го изпратя. За душа му раздадаха, та и на мене дадаха - ей, го Калинко, пръстенят, да го, Калнико, поймам за Крали Маркова душа. Калинка дума просяче: - Тъ вечер у нас ще дойдеш да ядем и се веселим! Кя си във къщи отиде и на Вълчана думаше: - Любе Вълчане, Вълчане, просякът минал, Вълчане, през Марковем селото и видел Марка, любе ле, кат го на гробье носели. Тъ вечер ще го повикам да ядем у нас и пием! И са просяче забрали, сеннали да ядат, да пият. Като пояли, попили, просякът жално засвири, засвири, холам, и запя, пък Калинка му думаше: - Хайде на хоро посвири да станем да поиграем! Просяк на хоро засвири, заигра Вълчан с Калинка. Вълчан просяче думаше: Просяче, ела поиграй, да ви на хоро попея! Просяче стана заигра и го на водник турили. Като с нога потропа - керемидите изпопадаха, като с двяте потропа - дуварите се изсипаха. И кя го Калинка поэнала и на просяче думаше: - Бре,ой те тебе, Крал Марко, как ме излъга, измами! Той на Калинка думаше: - Я ой те тебе, Калинко, дятето ко не оставеше сал Вълчана щя да кайдисам, ала ся, невясто Калинко, и двама ще ви кайдисам!