Грозданка по двор ходеше

Текст

Грозданка по двор ходеше, элатно кандило миеше и се на бога молеше: Боже ле,милни господи, нема ли няйде някого младичка да му пристана, младичка - двайсетгодишна, че вейке ми е додяло, додяло и дотегнало, кървави ризи да пера, остри ножове да мия, търговски глави да крия - на Марка кесажията! Оттам си Велко замина, Велко - Търновалията, той на Грозданка думаше: Грозданко, Марковице ле, хайде ми млада прястани, прястани, та ме пряследи, да те,Грозданко, заведа в Търново града голяма! Кя се Грозданка съгласи. Велко я с було потбули и я на конят покачи. Вървяли, шу са вървяли, стигнали поле широко, срекь поле дърво високо, под дърво бистър кладенец. До кладенецът седяще бре Марко кесажията. Велко на Марка думаше: - Марко ле, кесажию ле, хайде се,Марко,съгласи на мене кръстник да станеш с булче ми да ме венчаеш! Я пък Марко му думаше: Велко ле, Търновчанине, на тебе кръстник ще стана, ма ще ти видя булчето, че в снага мяса на мойта, на мойта булка Грозданка! Я пък Велко му думаше: - Марко ле,кесажию ле, де се е чуло й видело кръстник кумица да гледа, докато не е венчана! Марко си в село отиде. Като към къщи наближи отделек върви и вика: - Булко Грозданко, Грозданко, стани се,булко,примени млада кальмана да станеш, че ще си Велка венчаем в Търново града голяма! Не изля булка Грозданка, ми изля негова майчица и си на Марка думаше: - Сино ле, Крали Марко ле, неска Грозданка престана на Велка Търновалията! Марко се люто расърди, събляче дрехи юнашки, обляче дрехи просяшки, и тръгна от село на село булка Грозданка да търси. Ходил е,обикалял е цяли ми девекь години. На десетата година Велко портите отвори, га гледа просяк пред порти и на Грозданка думаше: - Булко ле, Велковице ле, хайде ме нящо подари - я лябец,я пък брашанце! Грозданка дума на просяк: - Просяче голо и босо, я ще те дарба подаря, ма дума ще те попитам, ти мене право ше кажеш в Самоков отишъл ли си, жив ли е Марко кесажи, жив ли е или е умрял? Пък просяче хи думаше: Булко ле, Велковице ле, я тебе право ще кажа: на Марковата смъртница бяхме до триста просяка. На сички дарба имаше, за мене дарба не стигна, та пръстенят му дадаха - ей го, Грозданко, нося го! Грозданка порти отвори и на просяче думаше: Просяче, голо и босо, влязи, просяче, навътре, да ядем, холъм, да пием и да те дарба подаря! Като си вкъщи влягнали той свалил дрехи просяшки - отдолу дрехи хайдушки с негова сабя френгия. Грозданка сабя познала и си на Марка думаше: Марко ле, кесажию ле, главата да ми отряжеш, на маждрак да я забучиш да я, Марко ле, разнасяш, да гледа старо и младо, на якъл да се научи: който си мъжът остави така му носят главата!