Турчин през гора вървяще

Текст

Турчин през гора вървяще млади робиньки караше, робиньки горки българки. Най-подир върви Тодорка, Тодорка млада невяста със мъжка рожба на ръки. Турчин Тодорки думаше: - Мари робинко, робинко, робинко, гола и боса, робинко, и гошоглава, мари фърли си дятето, дятето, мъжката рожба, та върви, гиди, по-бръжко да те конят ми не тъпте по пяти, по бяли ноги, да те с камшикът не бия, с камшикът по бяла шия! И кя се от пъкь отмахна, та сведе вяйка букова, букова-белогаброва, та върза люлька сребърна, люльчица - полюляючица, тури го, та го залюля и си му тихом наръча: - Нани ми, нани Дамянчо, нани ми, голям да станеш! Кога кошутка замине - кошутка ще те нахрани, когато вятрец подухне - вятерът ще те полюляй, когато дъждец поросне - дъждецът ще те окъпе. Като чу турчинът тва име, той на Тодорка думаше: - Мари, робинко, робинко, мари отде си - каква си, от коя вяра подържаш? Имаш ли майка и татко, имаш ли братец, сестрица? Пък Тодорка му думаше: Турчине, еничарине ле, немам ни майка, ни татко, немам ни сестра, ни братец. Сал енно братле си имах и него турци зимаха, и нето Дамянчо думаха, на него кръстих Дамянчо. Турчин робинки думаше: Мари, робинко, робинко, ти ако видиш братле си, ако го видиш познаваш ли го? - Та познавам го, мер не го: той си е личен, пряличен - на десна ръка пръст нема, на десна ръка - малък пръст! Турчин робинки думаше: - Мари Тодорко, Тодорко, Тодорко, горка сирота, ние сме братец и сестра! Поди си земи дятето, дятето - хубав Дамянчо! Като в село стигнеме, първото село българско, я ще ти баба пазаря Дамянча да си изгледа!