Турчин робинки караше

Текст

Турчин робинки караше, робини млади българки. Най-подир върви Тодорка със мъжко дяте на ръки. Турчин Тодорки думаше: - Тодорко, бяла българко, по-бръжко върви напреж ми росата да ми обираш, конят ми да не окуцяй! Тодорка дума турчину: - Турчине, црън ярапине, не мога, холам, да вървя, че ми дятето натежа! Вървили, шу повървили турчин Тодорки думаше: - Тодорко бяла българко, фърли си, гиди, дятето, дано по-бръжко да вървиш! Тодорка турчин думаше: - Турчине, црън ярапине, как да си фърля дятето, кат ми е рожба от сърце! Вървили, шу повървили набили гора зелена, в гората студен кладенец. Седнали да отпочинат, студена вода да пият. Турчин Тодорки повтори: - Тодорко, бяла българко, или си фърли дятето, ли тука ще го заколя! Тодорка бяла българка, кя се в страни отмахна до енно дърво буково. С пояс люльчица направи, че си Дамянко остави, остави и му наръча: - Нани ми, нани, Дамянчо, майка ти ще те остави! Когато роса поросне росата ще тє окъпе, когато вятер подухне - вятерът ще те полюляй, кога кошутка замине - кошутка ще те нахрани. Вървили, шу са вървили, Расни ми, расни, Дамянчо, расни ми голям да станеш, да си майка си потърсиш, от турци да я отнемеш! Турци робиньки забраха. Оттам хайдукьке минаха студена вода да пият от хайдушкото кладенче. Тие Дамянча найдаха и го със тях си зимаха, зимаха, отгледаха го. Расна Дамянчо, порасна, та стана момче голямо и тръгна с хайдукькьето, на хайдукькьето байряктар, пустите турци да гони, майчица да си отърве от черна турска робия.