Тодор ле,Тодор чорбажи

Текст

Тодор ле,Тодор чорбажи, Тодоре - Бакържоолу! Поял бе Тодор, попил бе с младата си къщница. със старата си майчица и с дремните си дечица. Че си надолу отиде, надолу къдя дугенят. Църно го куче претече с кървави уста насреща, Тодор му драго не дойде, драго, Тодоре, весело! Той си дугенят отвори, със студна го вода напръска, с гръцка го метла измете, че постла рогазината между двя нови бъчови - винена и ракиена. Че юбзе булгарията, засвири Тодор и запя: "Шу ми е,холам,на мене, шу ми е,какво ми е? Дор три ми скели работят - Атлиман и Урдувиза. Атлиман - дърва ми носят, на Урдувиза - кересте, на Караач - кюмурят!" Още си дума думаше, вънка се сянька пресяни, не било сянька българска, ми било турчин Селиман, Селиман - натрапазинът. Той на Тодора думаше: - Тодор ле, Тодор чорбажи, Тодоре, бял бакалине, я дума ще те попитам, я молба ще те помолям: я дай ми, холам, я дай ми кольлята скележицките, кольлята ръбажицките, гърчене и коначене, каловци и стоиловци и най-работни гьоптеци и на мене да поработят, и на мене колкот на тебе! Я пък Тодор му думаше: Селиман натрапазине, Селиман - куче дрипаво и белопахо магаре! Я си главата залагам, ма си кольлята не давам! Тебе ти стигат, Селиман, дингизуските яруци, белявренските гажальлье. Селиман му нищо не рече, еми си конят възяхна, та Евренезово отиде, отиде и се повърна. Още от конят не слягнал, още "добър день" не рекъл, той си на Тодор думаше: - Тодор ле, Тодор чорбажи, мяри ми барукь и крушунь, тюфякът да си напълня, че ше надолу да пода, надолу къдя скелята - кольльята да си обидем, кольлята - скележицките! И Тодор влязе в дугенят да мяри барукь и крушунь, Селиман тюфяк обърна, обърна и го чектиса, та си Тодора удари.