Раде ле, бяло кайрячко

Текст

Раде ле, бяло кайрячко, Раде ле, канили са те, Раде ле,и калесали на труцка сватба да подеш, на труцка сватба яручка, да подеш да хми поплешеш, сватбата да развеселиш, че знаеш млого да плешеш, да плёшеш и да играеш! Рагю се млого надигна, надигна и наголеми, на турци глава не скланя. Рагюва майка пак рече, пак рече и заповтори: - Не бива, Рагю, ще подеш, че с турци шега не бива, шегата хми е нъстена! Той стана Рагю отиде на труцка сватба яручка. И му тевата дадаха. Рагю в тевата плешеше, турците халка седяха, та си кавето пияха и му китките брояха - до девекь китки синчени, синчени и масурени, и до четери пулчени. Играл е Рагю, плёсал е, плесал е дванни и тринни, станало цяла недяля - турци евала не правят. Сбърка се Рагю, та рече: - Де гиди, холам, години, дали ще дойде Московът, енниш българско да стане, та баре да се нагледам бре бялите кадъни! Башат кадъна да зема - Османовата дъщеря, Таразовата унука! Турците се спогледаха, труцко си спродумаха: - Ний ше го Радя спастриме! И си Радето питаха: - Де ореш, Рагю, де сяеш? - Я о̀ра, турци, я сяя долу ми на Емирьето, Емирьето - на синурьето! Пък турците му рекаха: - На ти, Рагю ле, пекь гроша, та да си купиш нов сижим - волове да си вързоваш! Рагю си в къщи отиде. Съмнало във понедялник, Рагю на нива тръгнова и на майка си наръча: Да свариш, мале, варюво - по-рано нива ще свърша, по-рано в село ще дойда! Турци подире отишли, хубави Радя фатили, назъкь му ръки вързали, голяма клада наклали, наклали и разгорили, че си Радето фърлили, фърлили и му думали: Прегръщай, Рагю, кладата, тва не е клада горена, еми е бяла кадъна - Османовата дъщеря, Таразовата унука!