В Кайрякът сватба имяше

Текст

В Кайрякът сватба имяше, сватба, Рагю ле, яручка. Там са и Радя канили, канили и калесали да поде Рагю да плеше. да плеше и да играе, че знае млого да плеше. Три пъте са го канили, три пъте в енна утрина и в недялята - четери. Пък той се Рагю надигна, надигна и наголеми, на турци глава не скланя. Кя му майка му думаше: - Ти стани, Рагю, та поди, на турци инакь ми прави, че турци шега не знаят, шѐгата хми е нъстена! И Рагю стана отиде. Като го Раде видеха, сички му прави станаха, сички му селям дадаха: Селям велекин, Рагю ле! Пък Рагю хми отвърна: – Селям велекин, турци ле! Турци на Радя думаха: Плеши, Рагю ле, да плешеш, ако не Рагю, надплешеш конето ще си дадеме, пък ко те,Рагю,надплёшем сестра ти Бърза ще земем, сестра ти Бърза хубава! Плесал е Рагю, плесал е, плесал е дванни и тринни, станало цяла недяля - турци евалла не правят. Вейке му Раде додяло, додяло и дотегнало да плеше и да играе. Сбърка се Рагю, та рече: Ах гиди пусти години, дали ще дойде Московът, еннаж българско да стане, български аскер да сберат, българска съгъгъе да сенне, да сенне и да просъди. Млад бибмашия да стана, сърма елеци да нося, да зема башат кадъна - Юсменовата дъщеря, Ходжиоловата унука, вьенно на цръква да ходим, вьенно сланина да ядем! Никой се нищо не сяти, сяти се Юсмен потурнак. Юсмен го с очи погленна и му със глава поклати, че на тъпаньнье думаше: - Мълькните вие, тъпаньнье, тъпаньне и зурнажии, да чуем Рагю шу рече, лошеви думи за турци! И си на Радя думаше: - Де ореш, Рагю, де сяеш? Пък той му Рагю отвърна: - Я ора, холам, и сея на труцко гробье - яручко! Юсмен на Радя думаше: - Ах гиди, Рагю, де гиди, той нема да е за млого, за млого - за забавено, за енна до двя недяли! Рагю си в село отиде. Кога на нивя тръгнова Рагю майци си наръчя: - Мале ле,мила майчо ле, да не хи даваш на Бърза кя голям такъм да носи и млого желти ялтъньне, че хи се канят на Бърза, канят се да я открадат! Кя му майка му думаше: Рагю ле, касканжию ле, Рагю ле, зильлярине ле, ти дано жена не видиш, не видиш и не патаксаш, дето на Бърза завидя, завидя, та хи зильляса - на енна сестра петимна! Рагю на нива отиде, дор три е бразни забразнил, на четвъртата повтори и му сейменьне изляли. Не били млади сейменьне, ми били турци - яруци. Видя хи Рагю, позна ги, скумна се Рагю да бяга. Тие му пушка фърлиха, хавзия пушка без крушунь, та го барутят задими и Рагю панна в бразната. Тие го Радя фатиха, фатиха, та го вързаха, и го забрали, завели на Женгазовцим овцяте и за Женгаза питаха: Бурда му, Стоян Женгаза? - Нема го, по Гвоптепе е! Тие си Радя кастреха, кастреха и му думаха: - Дойде ли, Рагю, Московът, стана ли, Рагю, българско, стана ли млад бимбашия, зима ли башат кадъна, лежиш ли, Рагю, в фъндеци!