Тодоре, Тодор чо́рбажи, мари

Текст

Тодоре, Тодор чо́рбажи, мари, поял бе Тодор, попил бе със младата си къ́шница, със старата си майчица и с дремните си дечица, та че нагоре отиде, нагоре кадя дуге́нет, църно го куче прясрешна с кървава уста насреща, Тодор му дра́го ня дойде, дра́го, Тодоре, весело, той си дугенет отори, с сту́дна го о́да напръска, с гръцка го метла премете, че пусла ругози́ната, мегю двя пълни бъ́чови, винена и ръкиена, че юбзе булгари́ята, засвири Тодор и запя, и си самичек думаше: — Шу ми е, и како ми е, вяте ми скели ра́ботят, Атлиман и Урдовиза, Атлиман дърва тва́ряха, пък Урдовиза кересте́! Още си дума думаше, Сюлейман флязе отвънка, той на Тодора думаше: — Дай си, Тодоре, кульлята, кульлята, скележи́ите, кересте́ да си при́несъм! — Сюлеймане, куче кра́ставо, я си кульлята ня давам, ти ко ти кульля тря́буват, ей ги Сърмаши́к, Чеглаи́кь, най го Гь́октепе по-близо, ти ко ти кульля трябуват, по́ди си кульля съ́бери, кересте́ да ти прено́сят! Сюлейман му се наяди, извади чуфте пищов'я, удари Тодор в сърцето.