Го́рките грамати́чене

Текст

Го́рките грамати́чене, гро́зна хи беда беди́ле, че са четата предале, четата и коми́ткето, че кой туко хи предаде, че хи е предал куметът, бре Иван Папазоолу. Като научи Гержиков, той си дружина преведе, цялата смъртна дружина, та хи заведе, заведе горе ми на Мерало́во, на Мерало́ска курия, три деня гланни седяле и дружина е решила' куме́тът да си убие, три пъте ко́мбус фърлиле, все се Стоянум падаше в Граматиково да по́де, куметът да си зако́ли, пък Стоян хми се молеше: — Ня бива, хо́лъм, да ходя, че ме е учо изгледал от малки дене сираче! Той стана Стоян отиде, като го видя учу му, той на Стояна думаше: — Се́нни, Стояне, да ядем! — Я нема, учу, да се́нна, мене ме прати Гержиков, да дойда да те за́бера, пре него да те за́веда! Станале, та са тръгнале, вървяле, шу повървяле, до учувям му чифлитет. Стоян учум си думаше: — Мене ме прати Гержиков, да дойда да те за́колям! А пък учу му думаше: — Стояне, мое унуче, ня ле те, хо́лан, изгледах от три години сираче, ня ле́ ти къща направих, ня ле ти купих бивольля, ня ле ти гледам жената, жената, дремните дяца, о́стай, Стояне, по́чекай, да легна сънь да за́юсна, тогава ше ме зако́лиш!