Годино цъ́рна, та грозна, мари

Текст

Годино цъ́рна, та грозна, мари, де дойде да не дойдеше, та са хайдуткя изляле, мари, та са ходиле, ходиле, ре́дума по чуба́нето, и още по чифлитето, най-подире са изляли на село Урум-беглия, на Гьоргювото дуге́не; тие Гьоргите рекаха: — Коя е, Гьорги, коя е, чия е това мо́мченце, дето ти седи в дугенет, дето ти мие чашите? —Това е клето сираче, та е на мене чираче! — Стратито, Гьорги, ня лъжи, ние го Димче знаеме, че е на Дя́кът унуче, ше подеш, Гьорги, в Търново, на млого здрав'я на Дя́кат, нека ни Дя́кът проводи до девекь чуфта царуле и девекь пити кашкавал, и един билник ракия, и три хильляди ялтъне, дя́тето ше му пуснеме! Като научи майка му, кя дремни сълзи руняше и на дяда си думаше: — Я ше дам, дядо, парите, дето ме татко прякькьо́са, дятето да си отнемам! — Ми дава, булко, парите, и други дяца имате, имате и ше имате, я ше хми, булко, про́водям до един билник ракия, и в ракията у́трова! Уйводата хми думаше: — Дайте на Димча най-напреш, че я дядо му проводи! И се дятето заваля като кокошка заклана; Страти на Миле думаше: — Извади, Милю, камата и стани, та го за́коли, да ня се мъчи дятето!