Гьорги го войник викали
gorgi go voynik vikali
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Гьорги го войник викали, викали и го избрали войник във трите години. И са го Гьорга взимали във Ямбол във казармата. Служил е Гьорго във Ямбол година и половина. Пуста се война обяви, Гьорго на фронта отиде. Сръбска граната паннала, та му кончето убила и Гьорга люто ранила. Ослепя Гьорго, оглуша, ослепя с двяте очи, оглуша с двяте ўши, и е без ръки останал! Гьорга го назъкь върнали, та го във Ямбол завели, във Ямболската болница, там да го Гьорга лекуват. Енна ми пуста утрина, пуста утрина в неделя, Гьорго му стана лошаво, той на сестрата думаше: - Сестро ле, самарянко ле, млого ми, сестро, прилоша, пък искам книга да пиша, да я на майка проводя, пък немам очи да видя, и нямам ръки да пиша. Ха да ми книга изпишеш, да я на майка проводиш. Ти да хи пишеш на майка, че се е Гьорго оглавил за мома, за ямболченка, за зелената капина. Шу прави майка - да дойде за мойта сватба голяма! Като си Гьорго издума, и се от душа отдели. Кя като чула майка му, луда й латовна станала, кя по Церово ходеше, по Гьорговите планнища, дето е Гьорго летувал, летувал, с овце планнувал. Ходеше, препяваше се, плачеше и нарядаше, войната люто кълнеше.
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →