Пуста се война обяви

Текст

Пуста се война обяви, та се народът потроши и стари хора и млади - най-вече млади ергене. Прязнъщ са писмо пратили в Кайрякът да го занесат. Като чулякът престигна, прязнъщ и по средя нъщ, за караулът посвири и за Радето попита, Радето Рабажоолу, Радето, гиди, кометът. Та момчетата събрали, събрали и ги забрали, прязнъщ са в Бургас стигнали. Там хми дрехите предали, предали и пременили и ги на тренът качили. Вървили, шу са вървили три деня и три вечера, във чузда земя стигнали, на Косово поле голямо. Сеннали да отпочинат, легнали да пренощуват. Атанас легна, та заспа, хубав Атанас Коточев. Съвнало света Недяля, Атанас дума на Гьоргя: - Гьорги ле,браточеде ле, я сноще видях лошав сън - люта ме эмия ухапа от лява страна ръката, та ме сърцето заболя, дали е за эло, за добро? Я пък Гьорги му думаше: - Атанасе, браточеде ле, гледай си, холам, работа, сънювето са гяулцки, тва те е гяул излъгал! Още си дума думаха и музиката засвири да станат и да настъпят. Сърбите огънь открили, станали, та настъпили. Танас се виком извика: Гьорги ле, браточеде ле, де да си тука да дойдеш, сръбски ме крушунь проница от лява страна в сърцето! Пък той му Гьорги думаше: - Танасе браточеде ле, не мога, холам, да дойда, крушуня летят като дъжд, пък гранатите като град! Атанас дума на Гьоргя: - Гьорги ле, браточеде ле, да пишеш писмо голямо, голямо писмо горено - от четерите кюшета, на татка да го проводиш, на татка, още на майка, до милните ми сестрички, Манда и Марийка и двяте. Кя ми е майка мащеха, та нема да ме желяе, ма татко да ме желяе - доде му гледат очите, доде му ходят ногите, доде му фатат ръките!