Откак се война обяви

Текст

Откак се война обяви между сърби и българи, та се народът потроши - и стари хора и млади, най-вече от ергенето, ергене - главениковци. Та са нагоре дигнали и търновските войници. Като на Ковач стигнали, сеннали да отпочинат, Киряза подир остана, подире, та със кольлята. Той на старшия думаше: - Старшия, командирю ле, я дай ми малко отпуска до село да се отмахна, до нашто село Гьоптепе с тайфата да се видиме и с мойто любе Пагона. Моя е майка умряла, ма с татка ще се видиме и мойте до двя сестрички, Еленка още Марийка. Старшията му думаше: - Отивай, холам, Киряза, ма скоро да се завърнеш, да не ти найдат махана, махана, че се забави. Българе хатър не гледат, българе бакшиш не зимат, българе глава отризат! Киряза тръгна към село. Като оттатък вървяше, отде Пагона подмина. Пагона - главеницата и на Пагона повика: - Излези, любе, отвънка пушката да ми поземеш, пушката и рамницата, пък я нагоре ще пода, нагоре къдя таткове, със татка да се видиме, на живокь да се простиме, че не се знае,Пагоно, ще ли се вейке върнеме! Като го видя татко му с негови до двя сестрички и булката му бакюва, турили лябът да ядат. Татко му ще го попита: - Синко Киряза, Киряза, като на война тръгноваш, ми имаш ли си харашлък? - Имам си, тате, имам си, имам си, ма ще са малко! И той му даде и други, че на Киряза наръча: - Синко Киряза, Киряза, наскоро писма да писваш, наскоро да те разбирам! Киряза стана, та тръгна, край Пагонине подмина и хи отвънка повика: - Любе Пагоно, Пагоно, подай ми, любе, пушката, пушката и рамницата и хайде сбогом да сторим! Киряза тръгна нагоре, до краят го отпратили. Като се с тайфа раздели, Киряза викна, та запя. Като във Боргас стигнали, право ги в тренът качили и ги в Кюстендил свалили. Три пътя вляли в сражение, на четвъртото повтори и Киряза панна убиен. Той се Киряза провикна: - Яко се някой върнете, на мойта тайфа кажите татко ми да ме желяе, доде му гледат очите, доде му ходят ногите! Пагона да ме желяе, Пагона - главеницата, доде хи изля късметят! Батко го Дачо погробил.