Гьорги Тодорки думаше

Текст

Гьорги Тодорки думаше: - Тодорко, бяла Кунгюва, Кунгюва, Крондиржиюва, хайде ми млада пристани, пристани, та ме приследи, да те, Тодорко, заведам на нашто село на Гюргьов да видиш и там какво е. И там е като и тука, ма е по-хубаво от тука - два пъте женат и върхат, трендафел цвети два пъте! Трендафел вино туряше, невен му дивань стояше. Пък Тодорка му думаше: Гьорги ле, гюргьовчанине, почакай, Гьорги, да мръкне да приспа майка и татка и мойте бракькье сведени, сведени и доведени, кличове да си открада, сандъци да си отворя, сребрата да си обзема. И той я Гьорги почака. Като сребрата зимали, двама низ гора тръгнали. Та са ходили, ходили три деня и три вечера низ тъва гора зелена. Тодорка дума на Гьоргя: - Гьорги ле,първо любовье, каква е тъва работа - нито ме на пъкь извидаш, нито ме в село завидаш. нито пре хора явяваш? Гьорги Тодорки думаше: - Тодорко, бяла Кунгюва, Кунгюва, Крондиржиюва, как да те в село заведа! Я имам къща на глава, я имам жена и дяца. я имам мома кат тебе и имам момче за тебе. Като го чула Тодорка, викнала, та се препяла и си на Гьоргя думаше: - Гьорги ле,първо любовье, извади ножье от пояс, та ми главата отрежи и ме на парчи направи, та ме по гръмье накачи. Да вървят пилце орлови, да кълват месо моминско, да вървят моми да гледат, да знае мома, да помни кога майка си не слуша, майка си,още татка си! И Гьорги така направи.