Тодоркин татко думаше

Текст

Тодоркин татко думаше, Тодоркин татко Тодорки: - Жени, Жоре ле, да женем, да женем, да си преженем, да возим, да си превозим, да вършем, да си превършем, житото да преносиме в хамбарят да го туриме. Та че тогава, Жоре ле, когато дойде подзима, подзима, по Димитровдень батко ти Рашо ще поде на Касабата, Жоре ле, за благо вино да земе и за кникато обущо. За двя ще сватби заготвим - за тебе и за батка ти, Гьоптепцка булка ще земем, ялтън Райкова дъщеря, ти ще си деверицата. Кога в Гьоптепе подеме, та ни булката изведат, изведат, та я предадат на тебе и на батка ти, как ще хората да рекат: "Бре,мари,булка хубава и девер и деверица! Дали булката да глеме, ли девер,ли деверица?" Не било мало за млого, не било за забавено - до Света Богородица, момите хоро сторили. Кя се Жорето премени с Гьоргюво сребро болярцко, болярцко и комунжицко: с голями зумби колане, синжире със ямайле, дъсчени гримни по литра, по литра и по полвина, герданче с пекь каменчета и копче със месечина. Играла Жора и пяла в недяла на Богродица. Че в понедялник утрина касла се болна сторила да не поде Жора да жене, че глаши Жора да бяга с Гюргакя - бегликчията, с турчето - потурначето! Де зачу Гьорги и разбрал, той у дяда си отиде и на дяда си думаше: Дядо ле, Тодор чорбажи, слушам хората, да думат, че Жора глаши да бяга с турчето - потурначето, с Гюргакя - бегликчията! Той му дядо му думаше: - Гьорги ле, комунжийче ле, ми слуша Гьорги хората, тва си го думат хората по яди и фармакюве! Мойте са дяца хубави, я си пецата познавам - това го Жора не прави! И Гьорги стана, излязе, та си пре Жора отиде и на Жорето думаше: - Жоре ле, главенице ле. на ти, Жоре ле, лимоне, лимоне и протокале устата да си разквасиш, сърцето да си разхладиш. Кажи ми, Жоре, кажи ми, де ти е, Жоре, лошаво - на глава, ели на сърце? Пък кя му Жора думаше: Гьорги ле, комунжийче ле, стани се махни оттука, че колкото ми бе лошаво, по ми лошаво станова! И Гьорги стана, излязе. Не било мало за млого - Жора с Гюргакя избяга, с Гюргакя - бегликчията, с турчето - потурначето. С гръцка я руба облякли, че я на конят качили, та през Велека минали. В Велека хора вършали. Татко хи хора проводи, да подат Жора да стигнат. Като в Велека стигнали и си за Жора питали: - Мина ли Жора оттука, бре Тодорова Тодора? Тие хми хора рекаха: - Кя не мина Жора оттука, ми мина гърче и турче. Гърчето на конь яхаше, турчето пяшом вървяще. Та шу мясаше гърчето, бре на Тодорова Тодора! Та я в Касаба завели. Не било мало за млого, Тодора хабер проводи: - Млого хи здравье на майка, на майка, още на татка! Нека ми майка проводи кичета и трепечета и кеченото халище, мохите бяли хустане с кникатата престелка! Майка хи върна хаберят: - Млого хи здравье Тодорки, нека се Жора надява за кече и за халище, за книката престелка, и за бялите хустане - тва дето стори на майка!