Гьорги за сватба заготви

Текст

Гьорги за сватба заготви, за благо вино тръгнова, за вино и за ракия и за текирденско обущо. И Станка всичко събрала, събрала и приготвила всички булчински такъми. Че юбзе бяли харкоми, на пряпус желти папуце, та си за вода отиде, наляла и се върнала. На пъкь е Станка срещнала турчина, црън ярапина. Турчин си Станка откраде, с црън я ямурлък наметна, със труцки сарък през глава и я на конят преметна. Станка се от конь фърляше в ряката Станка да панне, да панне, да се удави. Турчин на Станка думаше: - Ми рипка,Станко,ми плака! Я ще те,Станко,заведам в Едрене-Узун чаршия, на висок чардак да седиш, тенька коприна да предеш, желти ялтъньнье да нижеш. И той я Станка заведе в Едрене-Узун чаршия. Седяла Станка, седяла, та че навънка изляла нагоре низ чаршията да си се Станка разходи. Като в чаршия отишла, кя се със Гьоргя срещнала, със Гьоргя на главеникът си. Гьоргя си Станка не позна, оти бе в църна фереджа. Станка на Гьоргя думаше: - Гьорги ле, първо любовье, няли ме,Гьорги,познаваш? Земи ме,Гьорги,земи ме, земи ме,Гьорги,със тебе, земи ме да ме отнемеш от тява ръки яручки! Ко не ме земеш за жена, баре ме земи за слуга - хубаво ще ти слуговам! Гьорги на Станка думаше: - Не ща те, Станко, не ща те - ни за жена, нито за слуга!