Прода каки си думаше

Текст

Прода каки си думаше: - Како ле,како Нанко ле, подай ми, како, въжето, въжето от бъркалника, че ще, како ле, да пода със малки моми за дърва и с по-голями за метла! Нанка на Прода думаше: - Ми ходи, Продо, ми ходи, че ти се кани Салито, Салито - кафеджийчето, кани се да те откраде! Прода кака си не слуша, ми стана Прода, та тръгна с малки моми за дърва и с по-голями за метла. Отишли и са набрали от Мальки Пазлак дървата и от Голями - метлата. Набрали и се върнали, седнали да отпочинат под крушка, под какаливка, студена вода да пият. Тамънь са току сеннали, най Сали иде отгоре. Сали на Прода думаше: Продо ле, мари хубава, раздявай, Продо, дървата, ела се качи на конят! Прода се не раздяваше, ами се Прода задява. Сали се от конь наведе, та хи въжето отряга, че дръпна Прода на конят. Прода се от конь пущаше, та на земята падаше и си косата мъкнеше, та я по гръмье фърляше. Сали на Прода думаше: - Брак, Продо, брак юлдуюрум, юлдуюрум - къдя ще подеш! Ха да те, Продо, заведам на нашто село голямо - от двя страни гряе слънцето, от четери - месечината! На висок чардак ще седиш, тенька коприна ще предеш, желти ялтъньнье ще нижеш, църна фереджа ще носиш!