Горките, мале, българе

Текст

Горките, мале, българе тамънь се току молеха еннъш българско да стане, българска съгьгье да сенне, да сенне и да просъди, български аскер да сберат. Молили и е станало, българска съгьге сеннала, сеннала и просъдила, български аскер събрали. Редом селата писали, редом по двама - по трима. Първо Кайнаржа писали, Кайнаржа и Дюлгерлия, Кайрякът и Панчарюво, Гръцкото село и Конак, Калово и Стоилово, Заберно, Граматиково, Търново и Дерекюво, Сърмашик още Чеглаикь, пусто Гьоптепе голямо, чуено и прочуено, най-вече аскер писали - педесекь и пекь момчета и девекь души женени. Та кой хи, мале, казува, казува да ги записват? Стефан ги, мале, казува, комитата ги записва. Комита дума Стефанум: - Холам Стефане, Стефане, стига хи, холам, казува, че млого майки разплака и майки и главеници, и по-малките сестрички, та ще те кълнат момите, момите - главениците, хорото ще се отличи, хорото и седянките! Съмнало света недяля, попът за цръква клепеше да вървят мало й голямо, да вървят, да се прощават. Вървяли, прощавали се, Тодор Тодорум думаше: - Тодоре,браточеде ле, земи, Тодоре, кавалът, пък я ще зема свирката голямо хоро да сторим, хорото ресикъ да сторим, хорото и хорището, момите и поляните и голямите планнища, дето си ляте планняхме!