Стамо майци си думаше

Текст

Стамо майци си думаше: – Чу ли,мале ле,разбра ли, че се московът задигнал, московът и ингелезинът? Та са дигнали, дигнали сички търновски хажии, хажии – кабадайлѝи, и Къдрините синове в пуста Русия да пѡдат. Ами я,мале,ами я, ами я какво да правя със тъва Рада болнава? Не ще в Русия да дойде, че хи са мили майка хи, майка хи и бракькьето хи! Кя му майка му думаше: – Сино ле,Стамо, на майка ти стани рано в недяля, та впрегни кола тучена, тучена и челичена, натвари, та я чергосай, Рада в колата ще сенне. Че впрегни уйгун бивольлье, та на Московът да пѡдеш! Стамо майка си послуша, натвари кола тучена, натвари и я чергоса, че сенна Рада в колата. Той впрегна уйгун бивольлье и за Московът потегли. Вървяли, шу са вървяли досредя пътят отишли, че хми се кола строшила, колата във дингилето. Рада на снегът седяше, на снегът – на партината, седяше, люто кълняше: – Търновци, анатема ви! Де дохте да не дойдехте и пътят да не найдехте!