Горките, мале, горките

Текст

Горките, мале, горките, горките, мале, българе, тие со богум молеха еннъш българско да стане, българска съгъгъе да седне, да седне и да просъди! Молили се и е станало. Тръгнали млади комити наред селата да писват. Писали, когог писали: Ургари, Граматиково, Заберно и Стоилово, Кладара, Конак, Гьоктепе, Чеглаикь, още Сърмашик, Търново и Дерекьово, Цикнихор и Керациново, Блаца и Пиригоплово, Маглаикь и Мокрошово, Мажура и Мегалово, Едига и Курудере, Камила със Съдиево, Коево, Пирок, Кулата, Горна и Долна Канара, Ковчаз, Пейчево, Тастепе, Каракоч и Кърклесия, Коджа тарла и Терзи дере, малкото село Раклица, Карахадър и Каваклия, Докузеки и Енеджия. Каралия и Кара Хамза, Еникьой с Енимахле, Азъпли и Надърлия, Чонгара и Колибите, Яна и Урумбеглия, Сереген и Бунарасан, Пенека и Сатъкьово, Ятрос, още Дупница. От сички села писаха хильлядо и пекьстотини, с енна хиляда женени. Сякому пушка дадаха и ги на талим учеха, на талим, мале, български. И мойто любе писаха и нему пушка дадаха и го байрактар сториха, алена байрак да носи нис тъва гора зелена. Сички момци върнаха, него го няма никакъв. Дали го турци убиха както ми батка Стояна? - Щеро ле,мамина щеро, сноше си книга довтаса отгоре, от България. Не са го турци убили, еми го, щеро, ранили, та го в Българя завели раните да му лекуват!