Златка майци си думаше

Текст

Златка майци си думаше: - Чу ли,мале ле,разбра ли какво е чудо станало: Добружа яма сторили, Добружа ситна Силистра, Добружа, Ески Заара! Три пъте са ги горили, три пъте яма правили. Малките моми робили, старите баби колили, младите бульки порили, та хми децата вадили и ги на маждрак бучили! Малките моми, мале ле, двя са се по двя ловили, та се в Дунава фърляли и се на бога молили: "Боже ле, милни господи, нема ли госпокь и за нас да дойдат руси казаци от робство да не отнемат, от тява турци проклети!" Още си дума думаха, темна се мъгла зададе отгоре отде Дунава. Не било мъгла от бога, ми били руси казаци, та си турците косяха като на чеир сеното и хми главите сечяха като на бостан карпузи!