Хра́нила майка, гледала

Текст

Хра́нила майка, гледала, един Стояна пе́тимен, гледала и се чудила, какъв Стуяна да даде, на какъв лесен занаякь, и кя го даде майка му златарче да се научи, да ляе гримни, у́шники и столова́ти пръстене, ходил бе, мале, млад Стоян, ходил бе, лефтеро́вал бе, та Цариграда достигнал, до царювите до́рове, робинка до́ри метяше със гръцка метла паза́рска. Стоян рубинки думаше: — Мари робинко, ро́бинко, мари, хайде ми при́стани, да те, робинко, за́веда, на нашет хубав велае́кь, майка отмяна да види, Кя му робинка прястана, вървяле, шу са вървяле, стигнале гора зелена, мръкнало, о́гънь стъкнале, покрай о́гънет легнале, от ясно небо дъж ру́кна, кървава ря́ка потече, та хми о́гънет изгаси. Стоян рубинки продума: Кажи ми, любе, уде си, мари, чия си дъ́щеря? — Я съм от мирен вилаекь, и съм по́пова дъщеря! Я пък Стоян хи отвърна: — Дай ръка да се простиме, ние сме бра́тец и се́стра! Като във село стигнале, Стояновата майчица на равни дори стояше, широки порти отори, да флязе Стоян със булка, ня флязе Стоян със булка, ми флязе Стоян със се́стра.