Ска́рале са се, ска́рале, мари

Текст

Ска́рале са се, ска́рале, мари, пи́рожене и де́рекьовци, та защо са се ска́рале, мари, заради нищо ниполо, заради пуста мири́я, мари, мири́я та Харманли́я. Стойчо чо́рбажи ходеше, мари, низ село, низ Де́рекьово, та си мъж'ето викаше, мари, и си кульлята сбираше, да идат дърва да сякат, мари, от Харманлия за дърва, тамань дървата набрале, мари, и са кульлята тва́риле, и пи́рожене дойдоха, мари, и си кульлята разсякле, и хми же́глите юбзеле, мари, же́глите и балти́ите. Стойчо чорбажи говори, мари: — Вълчо ле, кафадарче ле, вяруваш ле си кончето, мари, кончето, ажами́йчего, пряз нъш в Едрене́ да по́деш, мари, да подеш и да се върнеш, дави́я да ни отбиеш, мари, мири́я да запазиме, мирия да запазиме, мари, мирия та Харманли́я. — Стойчо ле, кафадарине, мари, та вярувам го, вярувам, ше пода и ше се върна, мари, и кадии́те ше дойдат, дави́я да ни отбият, мари, за това пуста мири́я!