Хранила майка, гледала

Текст

Хранила майка, гледала до два ми брата близнака. Еннотог Богдан думаха, друготог пък - Стояна. Доде ги майка отгледа с црън се ръченик забради, чуздата хурка попрела. Кога голями станали по на двадесте години, Богдан Стоянум думаше: - Брате Стояне, Стояне, хайде, братле ле, да подем, да подем кяр да кяроваме! Станали, та са тръгнали. Мало са млого ходили - години до дванадесте. Мало са млого добили - хельльяда и пекьстотини се отбор вакли овнета. Богдан Стоянум думаше: - Хайде, Стояне, да идем на нашто село хубаво пре нашта стара майчица. Че нали повниш, брате ле, колко е майка теглила, доде ни майка изгледа, изгледа, да ни изхрани - црън е ръченик носила, чузда е хурка попрела! Станали, та са тръгнали. Вървили, шу са вървили, минали поле широко, набили гора зелена. Надвечер на мръкнованьнье вакли си овни свърнали, свърнали да пренощуват. Богдан Стоянум думаше: - Стояне, брате, Стояне, тъва е гора хайдушка, хайдушка и харамийска. Кога се овни подплашат и подеш да ги докарваш, по гугла ще те познавам да не те, брате, ударям за пусти върли хайдутин! Мало са млого поспали, вакли се овни сплашили, сплашили и разтръшкали. Стоян си рипна, та стана, снощният облог забрави - фърли от глава гуглата. Богдан си дигна пушката, та си Стояна удари. Стоян се виком извика: - Богдане, брате Богдане, че как ме, брате, кайдиса, кайдиса, та ме удари! Кога си подеш, брате ле, пре нашта стара майчица, как щеш на майка да кажеш, че си ме, брате, ударил! Богдан се чудом почуди, та че си дигна пушката, та се самичек удари, удари Богдан, продума: - Дето ще жалиш едногог, жалей, майчо ле, двамина!