Стоян майци си думаше

Текст

Стоян майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, пяха ли, мале, петлите, пяха ли и повториха ли? Да стана, мале, да вървя, че в съня видех лошав сън. Мътна ме ряка претече и я със конят нагазих, та ми е гугла паннала. И я се от конь наведах гуглата да си обзема, та ми гегата отвляче, гегата, още хабата - дали е за эло, за добро? За зло е, мале, за зло е, за зло е, не е за добро. Гуглата ми е главата, гегата ми са овцяте - ще стана, мале, да вървя! И стана Стоян, та тръгна. Като егрекът наближи, кучатата го посрещнаха, прави въз конят рипкаха. Стоян му драго не дойде, драго, Стояне, весело. Като в егрекът погленна, че овца нема бър енна. И той колиба отвори, там найде Лалко, че лежи с ямурлъкът покриен. Той си на Лалка повика: - Аферим, Лалко, машала, още ли лежиш до пладне - вияте ги нема в егрекът! Лалко му нищо не рече. Стоян се от конь наведе, та откри Лалка кехая, че той във кърви обляен! Че тръгна Стоян да дири накъдя са ги забрали. Дорде ги Стоян настигне, тие ряката минали. Ряката мътна течяше, дебели клади влечяше. Стоян на брегът застана, вакъл си овен помами: - Вакло ми, вакло овненце, де да си, тука да дойдеш, стадото да ми докараш! Като го зачу Вакълчо, той си ряката нагази, та му стадото докара. Чуди се Стоян, мая се де да си стадо закара, закара да пренощува. Още се чудом чудеше, видя Недялча че иде, Недялча - побратимът му. Стоян Недялчо думаше: - Недялчо, побратиме ле, калеска ли те калесах, калеска с жълта бъклица, та дойде да ми помогнеш овцяте да закараме! Ко ми, Недялчо, помогнеш, я дарба ще те подаря - двадесте вакли шилета! Вървяли, карали ги. Като вечерта мръкнало, легнали да пренощуват, утринта да ги закарат. Единьньят легнал отгоре, другият легнал отдолу. Стоян бил млого уморен, та като легнал и заспал. Стана Недялчо в средянъщ, та му главата отряга и му стадото прекара от нъва стърна ряката.