Иван на Добра думаше

Текст

Иван на Добра думаше: - Добро ле,мари хубава, я сноще минах,Добро ле, долу в долната махала, отде бакюве заминах. Жени хората седяха, за тебе хоратоваха: "Хубава Добра, хубава, хубава,ма яловица! Сега е трудна-дятелна, ма не е трудна от стрика, еми е трудна от другог!" Шу да те сторя,Добро ле, в огънь ли да те изгоря, ли в вода да те удавя? -Иване, любе Иване, нито ме в вода удавяй, нито ме в огънь изгаряй! Запрегни бяли ръкаве, та си ме любе, заведи на високите мостове, на високите, мармарни, та си ме, любе, заколи, заколи, та ме разпори да видиш на сърцето ми шу има и какво има! И той я Иван изведе на високите мостове. Та хи главата закърши, закърши, та я заколи, заколи и я разпори, та видя на сърцето хи златно кандило горяше и мъжка рожба имяще.