Стоян на Добра думаше

Текст

Стоян на Добра думаше: - Добро ле, яловице ле, сега са,Добро,сега са, сега са девекь години откак се с тебе събрахме. От нищо нищо немахме, сичко ни госпокь подари, сал енно не ни подари - от сърце енна рожбица. Добро ле, яловице ле, я имам братец касапин той коли крави ялови. Ше пода да го попитам коли ли й жени ялови? Добра Стоянум думаше: - Любе Стояне, Стояне, я сноще видех на съне. Имахме элатна ябълка. девекь години цветяше, цветяше, не завързваше. Тъва година завърза двенки ми элатни ябълки! Стоян хи нищо не рече, ми пре брата си отиде и на брата си думаше: - Да подеш,Петко,къде нас булчето да ми заколиш, че ся са девекь години енна ми рожба не даде! И Петко стана, отиде, та на булка си думаше: - Булко ле,булко Добро ле, мене ме бакю проводи да те,булко ле, эаколям! - Стрико ле, драги драгинко, кога ме, стриче, заколишь сърцето да ми разряжеш да видиш вътре шу има шу има и какво има! Кат я стрико хи заколи, той хи сърцето разряга. Какво да види стрико хи: на сърце лежат двя рожби, двя рожби - двя близначета! Той пре батя си отиде, та му главата закърши, закърши, та я отряга!