Калинкин учо думаше

Текст

Калинкин учо думаше, Калинкин учо Калинки: Не ще ли дойдеш, Калинко, с уча си жетва да женеш? Кя му Калинка думаше: Пе дойда, учо, ще дойда! Кога във вторник утрина учо хи сбира жетваре, край Калинкине замина и на Калинка повика. Та я Калинка отишла, с уча си жетва да женат. Женали, шу са женали, от утрин, та до прогюма. Ето че иде агата, агата със прогюмата, та са прогюма сторили. Че са, Калинко, станали, станали, жетва да женат. Калинка снопье вързова, Шидер на снопи седяше и на Калинка думаше: Калинко, бяла българко, като си толкоз хубава ставаш ли бяла ханъмка, на висок чардак да седиш, желти алтъньнье да нижеш? Калинка дума учо си: - Учо ле,Калинкин учо, речи му, учо, речи му да не ме Шидер задява, че ми се смяят момите! Женали, шу са женали, та са жетвата свършили. Отишли гюнлук да зимат - на сички дават гюнлукът, Калинки гюнлук не дават. Калинка дума учо си: - Речи му,учо,на Шидер да си ми плати гюнлукът! Той хи учо хи думаше: - Калинко, мари учово, ти се, Калинко, покачи на високите анае - там ще ти плати гюнлукът! Кя се Калинка покачи на високите анае. Калинка влиза навътре, Шидер вратата затвори. Викна Калинка да плаче, Шидер Калинки думаше: - Мълчи, Калинко, ми плака, той те учо ти продаде за кола с млади бивольлье! Калинка плаче, не рачи, уча си люто кълняше: - Учо ле, Калинкин учо, дорде си подеш във село бивольльето ти да пукнат и ти в колата заедно! Както го Калинка прокълна, тъй си го клетва стигнала.