Попът майци си думаше

Текст

Попът майци си думаше: - Чу ли,мале ле,разбра ли какво е чудо станало - Добруджа яма сторили, Добруджа - Ески Заара. И тука,мале,ще дойдат и тука яма ще стане. Стани децата събери, събери, та ги затвори, закличи врати морени, морени,боядисани! Пък я с майка хми ще пода в пустата гора зелена, дано ме турци не найдат. И стана попът. та тръгна: нарами мешинь дисаги. ново сребърно кандило и ялтънено клепало. Отвън селото изляли, попът се назъкь обърна и гледа чудо голямо: селото гори във огънь от четерите краюве! И той се назъкь повърна, та си във село отиде. Найде децата изклани. стара му майка възглавье. мома Киряки я нема. И попът стана, та тръгна, та си във Стамбул отиде и си на царят думаше: - Царю ле,господарю ле, в Стамболът телал да вика, наред чергите ще търсим, мома Киряки да найдем! Наред чергите търсили. Всичките черги дадаха, дадаха, да ги претърсят, една се черга не даде, не даде да я претърсят. Като при нея отишли, попък Киряки повика: Моме Киряки, Киряки, няли ме, моме, познаваш, ми я съм попът - татко ти! Кя си ръката пошавна, та си Киряки найдаха.