Кирю на клада седяше

Текст

Кирю на клада седяше, та с меден кавал свиреше и си овцяте пасеше. Най хайдукькьето изляха и си на Киря думаха: - Кирю ле, млада кехаю, де е Кирю ле, татко ти? - Хайдукькье, бракькье да ми сте, татко е в село, та върше! - Кирю ле, млада кехаю, нема ли някой наблизо да поде да го повика? Кирю се виком извика кърши Малката Котвина на Янча кафадарят си: - Янчу ле, кафадарю ле, ела, Янчо ле, пре мене! Янтю окушат качеше и си свирката свиреше, та си пре Киря отиде. Кирю на Янча думаше: - Янчу ле, кафадарю ле, поди, Янчу ле, във село, та кажи, Янчу, на татка, че хайдукькьето дойдаха, дойдаха и ме фатиха и ми се, Янчо, заканват, че мене ще ме заколят и ще ме, Янчо, закачат на голямата храстика, дето саймалът планниме - га дойде татко да дои, да ми се, Янко, порадва. Ще подеш, Янчо, във село да кажеш, Янчо, на татка какво ще прави, ще дава, ще дава и ще залага, откуп за мене да доне! Янчо във село отиде и на татка му обади. И дядо Петър горкият крийма добитък продаде, парите тури в кърпата, на Котвината ги занесе със колът, с бинбашията. Той хи с кърпата зарови в егрекът вътре в гюбрета, че низ падини ходеше, с пясни парите казваше, та да ги Кирю извади, турците да не угадят. И Кирю найде парите, та го хайдукькье пуснаха.