Тодор и Кирю седяха

Текст

Тодор и Кирю седяха на църна клада горена, помежду пусто Пенгюво, Пенгюво и Махалата, та си свирките глашаха, свирките и кавальльето - свирките за попрелките, кавальлье за панагирят. Тодор на Киря думаше: - Кирю ле, по-стар кехая, мойта се свирка разцяпи в неделя на панагирят, на църногорският панагир, разцяпи, вейке не свири - дали е за зло, за добро! Кирю на Тодор думаше: - Чу ли, Тодоре, разбра ли, че са хайдукькье изляли на Бурилкувцим мандрата, та и за нашта питали, да дойдат да ни поседят? Още си дума думаха и кучетата залаха, залаха и навалиха и хайдукькьето дойдаха. Кирю на Тодор думаше: - Стояне, по-млад кехая, земи, Стояне бъкалът, та наляй вода студена, да сторим пита голяма, госкето да си гостиме! С уста му дума: "Да бързаш!" с очи му смаха: "Да не дош!" Хайдукькьето му думаха: - Кирю ле, по-стар кехая, защо му мениш името, ние му знаем името, това е Тодор кехая! Ако се Тодор не върне, тебе за него ще земем! Отиде Тодор и дойде. Кирю на Тодор думаше: - Влязи, Тодоре, в егрекът, та фати башат шилето, да турим да го опечем, госкето да си гостиме! Като хайдукькье гостиха, тие си Тодора фатиха, фатиха и го вързаха и го с тях си забраха, че си на Киря думаха: - Тодоров татко да прати педесекь труцки ялтъна Тодора да си пуснеме!